С това време говорим за нещо, което се е случило в миналото, но в сегашното (сега) продължаваме да говорим за него.
То съответства на българското минало продължително време.
Положителна форма
Образува се като към основата на глагола добавим една от тези букви, а именно ı, i, u, ü, след което добавяме наставката – yor за сегашно време на глагола + наставката – du за минало време + личните окончания на глагола съм за минало време.
